Демографията е съдба, гласи една известна мисъл. Каква е демографията на България и каква ще бъде близките две поколения зависи от нашите избори днес и от коефицента на раждаемост. Снимка: Fallon Michael, Unsplash
TFR (Тотален коефициент на плодовитост, ТКП) от 1,1 (например Полша, Япония) води до почти 50% спад в 1 поколение, 70%+ спад в 2 поколения, 80%+ спад в 3 поколения.
През 1998 г. в България ТКП е едва 1,1, или сме можели да очакваме да спаднем с 80% до три поколения. Припомням, че 45 години в България управлява БКП, която отнема земята на хората, насилствено вкарва хората в градовете, разрешава абортите, които достигат 6 милиона и в повечето години на комунистическата диктатура те са повече от ражданията.
Когато БКП пада от власт, абортите продължават да са голям процент от общите бременности, но в последните години тенденцията е устойчив спад до малко под 1/3 от живите раждания. Изключително радостна тенденция.
Тотален коефициент на плодовитост на България 1890-2024 г.
Общият коефициент на раждаемост е броят деца, родени от една жена.
Данните са с добро качество за целия период.
Източници:
Our World in Data
и
Gapminder Foundation.
≥ 2.1 Стабилно / нарастващо население · < 2.1 Намаляване на населението
През 1989 г. БКП пада, сменя си името на БСП и… остава на власт през повечето време до 1996 г.
Близо два милиона българи емигрират тогава, основно млади хора в детеродна възраст.
Затова и през 1998 г. сме толкова зле, на път да изчезнем като народ до 3 поколения.
За наше щастие, огромната вълна на миграция, причинена от хиперинлацията, фалити на банки, мутрите, бума на наркотици, безработицата и другото наследство на БКП и БСП отшумява, намалява изходящата миграция на българи и през 2020 г. тенденцията за пръв път от десетилетия се обръща. Повече етнически българи се връщат в страната, отколкото напускат, и в страната има повече приходящи, отколкото изходящи мигранти.
Причините са прости – в България има работа, стандартът на живот и икономическото благосъстояние се повишават, а престъпността намалява, превръщайки България в една от най-безопасните страни в Европа. С други думи, страната ни стана нормално място за живот, работа, учене и отглеждане на семейство.
През 2023 г. TFR в България почти се е удвоил и достига 1,81.
С други думи, вече сме в съвсем друга категория – няма да изчезнем за три поколения, а спадът ще е по-бавен, давайки ни десетилетия време да реагираме.
Това са добри новини за повишаване на коефицента на раждаемост. Можем и трябва още да направим като общество – показахме вече, че можем, минали сме над половината път до заветните 2,1, които ще гарантират стабилизиране на населението, а всичко над вече е ръст.
Демографска прогноза · България · 2024–2084
България пред
демографска повратна точка
Четири сценария за населението на България през следващите 60 години, базирани на траекториите на общия коефициент на раждаемост — от текущите нива (~1.6) до заместващата стойност (2.1) и отвъд нея.
Предположения на модела
Начално население 6.4М през 2024 г. ТКП (Тотален коефициент на плодовитост, TFR) се прехвърля от текущото ~1.6 към целевата стойност на сценария за 10 години, след което се задържа. Годишна ставка = (ТКП/2.1)1/27 − 1, където 27 години е приблизителната дължина на поколение в България. Корекция за нетна миграция: −0.4% / −0.3% / −0.1% / +0.1% годишно по сценарии.
Ключов контекст
Повратната точка е ТКП 2.1 – коефициентът на заместване, отчитащ детската смъртност и съотношението между половете. ТКП на България достигна връх около 5.8 в началото на XX в., срина се до 1.09 около 2000 г. и оттогава се възстанови умерено до ~1.6. Дори оптимистичният сценарий отразява структурната инерция от десетилетия на раждаемост под нивото на заместване — демографска дупка, която не може да бъде запълнена бързо.
Ако пък успеем и да върнем част от около двата милиона емигрирали етнически българи, с техните деца и внуци вече, ще съумеем да спасим страната и народа ни от демографско изчезване.
Вярвам, че ще успеем, въпреки опасностите пред нас.
