Наскоро се проведе Международния фестивал Сурва в Перник. Тази традиция, започнала през 1966 г. като събиране само на местните шопи днес вече е едно установено международно събитие, като на фестивала идват групи от всякакви държави. През 2017 г. гостите са били от Аруба, Македония, Италия, Хърватия, Сърбия, Словения и Гърция.

Идеята на празника е да се представят древните езически ергенски обредности на сурвакари и кукери, които са част от българската фолклорна традиция и са били успешно християнизирани. Идеята, както на редица други празници е да бъдат изгонени злите духове, като бъдат уплашени хората със страшни облекла.

В последните години обаче се забелязва и нещо друго – освен за етнически българи, ритуалът привлича и редица други посетители, които явно се забавляват и са започнали да споделят тази част от българското културно наследство.

Изключителният, провокиращ и драматичен труд, озаглавен „На кол вода пиехме” (ИК „Изток-Запад”) на проф. Благой Шклифов е горчив и болезнен архив за един от по-малко известните и обсъждани, но несъмнено изключително важни моменти от българската история. Като наследник по майчина линия на българи, избягали от гонения от родния град Костур (днес Кастория на гръцки), те са били принудени да дойдат в рамките на българската държава и приемат името Костуркови, в чест на изгубената земя.

Често чуваме, че САЩ е „страна на имигранти“ или „топилня на култури“ – дотолкова, че фразата е станала остаряло клише. Но да видим как всъщност са изглеждали бабите и дядовците на днешните янки е съвсем друга бира. Изумителните фотографии по-долу – на хора в техните народни носии, пристигнали на остров Елис, до Ню Йорк в началото на 20 век – показват всъщност част от историята на САЩ като страна на имигранти.