Икономика на кокосовите орехи

По някаква случайност или пък неведомо предопределение ми попадна една статия в сайта с подчертано ляв уклон Барикада, чийто автор е преподавателят по политология в Софийският университет Страхил Делийски. Темата става ясна още от добре подбраното заглавие – Как данъците се превърнаха от баланс в „тежест“.

Право на отговор: “Протест против насилието или… идващият феминизъм”

Гост-автор: Елена Божинова Тъй като статия тук породи сериозни дискусии, даваме право на отговор на другата страна – поддръжниците на … More

Протест против насилието… или идващият феминизъм

В София все по-често виждаме публични събития, на които се пропагандира феминизъм. И ако преди няколко години това бяха екзотични събития в камерен състав, то с всеки следващ такъв бройката на участниците нараства и е напълно възможно в близките години да видим подобни политики да получат парламентарно представителство. Но за какво се борят тези хора?

Белене и бъдещeто, което никога не дойде

Белене. Каква е първата асоциация, която имате при споменаването на това име? Дали се сещате за концлагера на комунистическата диктатура от миналото или се сещате за проекта за втора АЕЦ? Има ли някаква връзка между двете, или просто е ирония на съдбата два такива големи обекти на една и съща политическа мисъл да са в един и същи град.

Социалните протести днес – deja vu от 2013

Завръщам се след 4-часова обиколка на центъра покрай два протеста. Единият – на протестантите, които се борят за това техните църкви да не бъдат затворени и да не им се намеси държавата. Но за тях ще Ви разкажа друг път. Същевременно, в София имаше и друг протест, с който обиколих доста. Пак 5000 души, само че част от национален протест. В Троян били 100 души, един арестуван. В Разлог протестирали за водата. В Благоевград блокирали Е79. В Пловдив били няколко хиляди. В още други градове са били още няколко хиляди.

“В България нищо не се произвежда“, леви мантри и други животни

Винаги, когато излезе публикация на тема икономическо развитие по нашите ширини, се появява редица, обута в маратонки Ромика, която заявява убедено „Да, ама в България нищо не се произвежда!“. В този момент аз тайничко се замислям дали някой от представителите на редицата би се лишил някога от комфорта на климатизирания си офис и би го заменил с работа на поточна линия , ама си трая. Аз от поточни линии много не разбирам.

Извинение към левите – в България е имало фашизъм!

Всъщност напоследък размислих и ми се ще да се извиня съвсем официално на приятелите ми от левия бряг – комунистите и соцносталгиците, с чиито твърдения, че в България е имало фашизъм винаги съм спорил. Нека и хората с десни разбирания знаят – фашизъм у нас е имало. При това съвсем истински фашизъм – с концлагерите, с фашистките обръщения между гражданите и с фашистите поздрави, с репресиите над инакомислещите и над малцинствата, с парадите с маршируващи войници и с милитаризирани граждани, забранените книги, червените знамена с фашисткия символ, с господарската раса и хората второ качество, с мистицизма и окултизма и най-вече несменяемият и практически неизбран от никого Фюрер, който води страната – накъдето сам си пожелае.

Този фашизъм е съществувал от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.

Чудакът – Бащата на „Златният Орфей“, който не бива да бъде забравен

Ще минат още само няколко години и Генко Генов, създателят на „Златният Орфей“ (но и много повече от това) ще бъде забравен от всички. Няма да ги има онези, които са го познавали лично и които могат да разкажат от първо лице за неговия авторитет, харизма, постижения, предшествали пълното му житейско унищожение. А защо е унищожен? Защото е талантлив. Бездарникът ненавижда, когато някой прави повече от него, при това с лекота. Независимо от епохата.

Защо левите подкрепят палестинците?

Задавали ли сте си въпроса защо левите подкрепят палестинците, при все пълният идеологически контраст между левите идеи и ислямизма? Защо на почти всеки протест и кауза на левичари в Ню Йорк, Лондон, Париж, Мелбърн, София можем да видим и палестинско знаме някъде там?

Яростната подкрепа за палестинската кауза не може да бъде разглеждана, нито разбрана напълно, без да се погледне причината за омразата към Израел.

„Републиката на младостта“ преди и днес

Един от – и казвам това съвсем без ирония – наистина най-трагичните епизоди от историята на НРБ: програмата Странджа – Сакар. Още по това време районът се счита за практически обезлюден. Причините са може би географската му локация и отдалечеността от големи градове, комбинирани с това, че е граничен. И то с Турция – страна член на НАТО и разпознавана по онова време като стратегически враг. Идеята е била да се превърне в „република на младостта“ – да се засели с млади семейства, като са им предлагани по 5000 лв – огромна за времето си сума, само за да заживеят там.