Време за четене: 2 минути Време за едно по-дългосрочно и по-абстрактно предсказание за културната война, която се води. До края на 2022 г. обществената арена ще бъде отново напълно овладяна от лявото.

Време за четене: 6 минути Скорошната криза с водоснабдяването в многострадалния напоследък Перник показа колко е крехка цивилизацията и как дори намаляване, а не спиране на водата води със себе си редица проблеми на удобството, хигиената и дори икономиката. Без вода всичко би рухнало в рамките на седмици, но при съществуваща друга инфраструктура има как да се оцелее в града. Без електричество обаче много по-бързо ще видим как рухва светът около нас – от забавление и отопление, през храна и работа, без болници, транспорт, осветление, сигурност и всички дребни неща, правещи животът лесен и удобен.

Време за четене: 9 минути За 16 поредна година в София се проведе паметно събитие, почитащо историческата личност генерал Христо Луков, убит от дейци на БКП през 1943 г. Както и всяка година, това събитие поляризира обществото ни и предизвика ожесточени дискусии както онлайн, така и от страна на редица посолства, НПО-та и други влиятелни публични организации. Малцина обаче си дават сметка какъв катализатор се явява Луковмарш за крайнолявото в страната, което вече е възродено и набира сили след десетилетия подигравки и изтикване в политическия ъгъл. Как стана това?

Време за четене: 4 минути Няколко разказа от първо лице за падането на Берлинската стена.

Време за четене: < 1 минута На вашето внимание – една друга Грета от 1992 г. Казва се Севърн Кълис-Сузуки и във видеото е на 12 години.

Време за четене: 12 минути Войната никога не се променяла, казват някои. Но в рамките на малко над век ние наблюдаваме радикално различни начини на водене на война и може би даже вече наблюдаваме началото на съвсем нов вид такава – идеологическа гражданска война в нашия глобализиран свят, все още намираща се в етапа на студен конфликт, но някои събития от последните месеци ме карат да се замисля дали първите изстрели вече не са проехтели.

Време за четене: 4 минути Българското общество претърпя изключително турболентни 100 години. Това е безспорен факт, който несъмнено изражда определени обществени явления. Политическите идеологии в България страдат от това. По света има две основни политически течения – ляво и дясно. При нас те са три – комунисти, модерни леви- либерали, еколози, феминисти и т.н. и „десни десни“, известни още като консерватори. И предвид предстоящите избори за европейски парламент, предлагам да разгледаме разликите между теория и практика при отделните течения.

Време за четене: 11 минути Те обещаха да предпазят хората от беззаконието на властите. Но сега пазят Мадуро на всяка цена.

Време за четене: 7 минути Това е може би най-апокалиптичното и съответно заметено под килима научно изследване в социологиологията. През 70-е и 80-е един човек решава да създаде утопия за мишки, за да изследва промените в тяхното общество. В ограничен периметър ликвидира всички външни фактори, водещи до смъртност при мишките, като им осигурява практически безкрайно количество вода, храна и пространство за живот. Идеята е да се види как ще се държи едно общество на мишки, живеещо в техния земен еквивалент на рай.

Време за четене: 7 минути По някаква случайност или пък неведомо предопределение ми попадна една статия в сайта с подчертано ляв уклон Барикада, чийто автор е преподавателят по политология в Софийският университет Страхил Делийски. Темата става ясна още от добре подбраното заглавие – Как данъците се превърнаха от баланс в „тежест“.

Време за четене: 8 минути В София все по-често виждаме публични събития, на които се пропагандира феминизъм. И ако преди няколко години това бяха екзотични събития в камерен състав, то с всеки следващ такъв бройката на участниците нараства и е напълно възможно в близките години да видим подобни политики да получат парламентарно представителство. Но за какво се борят тези хора?

Време за четене: 4 минути Популярен, но все пак половинчат мит е, че електоратът на републиканците и демократите в САЩ се обръща. Казвам половинчат, защото все пак има някаква доза истина в него – например републикански политици са отивали в Демократическата партия и обратно.

Време за четене: 2 минути Винаги, когато излезе публикация на тема икономическо развитие по нашите ширини, се появява редица, обута в маратонки Ромика, която заявява убедено „Да, ама в България нищо не се произвежда!“. В този момент аз тайничко се замислям дали някой от представителите на редицата би се лишил някога от комфорта на климатизирания си офис и би го заменил с работа на поточна линия , ама си трая. Аз от поточни линии много не разбирам.