Войната никога не се променяла, казват някои. Но в рамките на малко над век ние наблюдаваме радикално различни начини на водене на война и може би даже вече наблюдаваме началото на съвсем нов вид такава – идеологическа гражданска война в нашия глобализиран свят, все още намираща се в етапа на студен конфликт, но някои събития от последните месеци ме карат да се замисля дали първите изстрели вече не са проехтели.

Българското общество претърпя изключително турболентни 100 години. Това е безспорен факт, който несъмнено изражда определени обществени явления. Политическите идеологии в България страдат от това. По света има две основни политически течения – ляво и дясно. При нас те са три – комунисти, модерни леви- либерали, еколози, феминисти и т.н. и „десни десни“, известни още като консерватори. И предвид предстоящите избори за европейски парламент, предлагам да разгледаме разликите между теория и практика при отделните течения.

Те обещаха да предпазят хората от беззаконието на властите. Но сега пазят Мадуро на всяка цена.

Това е може би най-апокалиптичното и съответно заметено под килима научно изследване в социологиологията. През 70-е и 80-е един човек решава да създаде утопия за мишки, за да изследва промените в тяхното общество. В ограничен периметър ликвидира всички външни фактори, водещи до смъртност при мишките, като им осигурява практически безкрайно количество вода, храна и пространство за живот. Идеята е да се види как ще се държи едно общество на мишки, живеещо в техния земен еквивалент на рай.

По някаква случайност или пък неведомо предопределение ми попадна една статия в сайта с подчертано ляв уклон Барикада, чийто автор е преподавателят по политология в Софийският университет Страхил Делийски. Темата става ясна още от добре подбраното заглавие – Как данъците се превърнаха от баланс в „тежест“.

В София все по-често виждаме публични събития, на които се пропагандира феминизъм. И ако преди няколко години това бяха екзотични събития в камерен състав, то с всеки следващ такъв бройката на участниците нараства и е напълно възможно в близките години да видим подобни политики да получат парламентарно представителство. Но за какво се борят тези хора?

Популярен, но все пак половинчат мит е, че електоратът на републиканците и демократите в САЩ се обръща. Казвам половинчат, защото все пак има някаква доза истина в него – например републикански политици са отивали в Демократическата партия и обратно.

Винаги, когато излезе публикация на тема икономическо развитие по нашите ширини, се появява редица, обута в маратонки Ромика, която заявява убедено „Да, ама в България нищо не се произвежда!“. В този момент аз тайничко се замислям дали някой от представителите на редицата би се лишил някога от комфорта на климатизирания си офис и би го заменил с работа на поточна линия , ама си трая. Аз от поточни линии много не разбирам.

Често когато говорим за политика с хора от друга политическа окраска изпадаме в сериозни затруднения. Уж говорим един език, уж … More

Независимо с какви възгледи сте, ако живеете и работите в България през последните години неминуемо сте се сблъскал с нещо, … More

На 11 септември 1973 г. е извършен военен преврат в Чили, който сваля социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, довело страната … More

Гост-автор: Васил Кънев Текстът първоначално е публикуван в ЕКИП Българските социалисти решили да представят тяхната визия за България, в която … More

Замислям все по-често по въпроса какво всъщност означава човек да е политически и социално прогресивен в съвременното демократично общество. Ако погледнем дефиницията на „прогресивно” в тълковния речник, тя най-често е описана със синоними като „реформаторско”, „иновативно” и „носещо прогрес”. Тези пояснения обаче ме карат само да се замисля още повече и да си задам няколко въпроса.

Задавали ли сте си въпроса защо левите подкрепят палестинците, при все пълният идеологически контраст между левите идеи и ислямизма? Защо на почти всеки протест и кауза на левичари в Ню Йорк, Лондон, Париж, Мелбърн, София можем да видим и палестинско знаме някъде там?

Яростната подкрепа за палестинската кауза не може да бъде разглеждана, нито разбрана напълно, без да се погледне причината за омразата към Израел.