Мишият рай и паралелите с нашето общество

Това е може би най-апокалиптичното и съответно заметено под килима научно изследване в социологиологията. През 70-е и 80-е един човек решава да създаде утопия за мишки, за да изследва промените в тяхното общество. В ограничен периметър ликвидира всички външни фактори, водещи до смъртност при мишките, като им осигурява практически безкрайно количество вода, храна и пространство за живот. Идеята е да се види как ще се държи едно общество на мишки, живеещо в техния земен еквивалент на рай.

Икономика на кокосовите орехи

По някаква случайност или пък неведомо предопределение ми попадна една статия в сайта с подчертано ляв уклон Барикада, чийто автор е преподавателят по политология в Софийският университет Страхил Делийски. Темата става ясна още от добре подбраното заглавие – Как данъците се превърнаха от баланс в „тежест“.

Протест против насилието… или идващият феминизъм

В София все по-често виждаме публични събития, на които се пропагандира феминизъм. И ако преди няколко години това бяха екзотични събития в камерен състав, то с всеки следващ такъв бройката на участниците нараства и е напълно възможно в близките години да видим подобни политики да получат парламентарно представителство. Но за какво се борят тези хора?

Социалните протести днес – deja vu от 2013

Завръщам се след 4-часова обиколка на центъра покрай два протеста. Единият – на протестантите, които се борят за това техните църкви да не бъдат затворени и да не им се намеси държавата. Но за тях ще Ви разкажа друг път. Същевременно, в София имаше и друг протест, с който обиколих доста. Пак 5000 души, само че част от национален протест. В Троян били 100 души, един арестуван. В Разлог протестирали за водата. В Благоевград блокирали Е79. В Пловдив били няколко хиляди. В още други градове са били още няколко хиляди.

Републиканците, демократите и митът за преобръщането

Популярен, но все пак половинчат мит е, че електоратът на републиканците и демократите в САЩ се обръща. Казвам половинчат, защото все пак има някаква доза истина в него – например републикански политици са отивали в Демократическата партия и обратно.

“В България нищо не се произвежда“, леви мантри и други животни

Винаги, когато излезе публикация на тема икономическо развитие по нашите ширини, се появява редица, обута в маратонки Ромика, която заявява убедено „Да, ама в България нищо не се произвежда!“. В този момент аз тайничко се замислям дали някой от представителите на редицата би се лишил някога от комфорта на климатизирания си офис и би го заменил с работа на поточна линия , ама си трая. Аз от поточни линии много не разбирам.

Ненужните регулации в България

Независимо с какви възгледи сте, ако живеете и работите в България през последните години неминуемо сте се сблъскал с нещо, … More

Прогресивният човек

Замислям все по-често по въпроса какво всъщност означава човек да е политически и социално прогресивен в съвременното демократично общество. Ако погледнем дефиницията на „прогресивно” в тълковния речник, тя най-често е описана със синоними като „реформаторско”, „иновативно” и „носещо прогрес”. Тези пояснения обаче ме карат само да се замисля още повече и да си задам няколко въпроса.

Защо левите подкрепят палестинците?

Задавали ли сте си въпроса защо левите подкрепят палестинците, при все пълният идеологически контраст между левите идеи и ислямизма? Защо на почти всеки протест и кауза на левичари в Ню Йорк, Лондон, Париж, Мелбърн, София можем да видим и палестинско знаме някъде там?

Яростната подкрепа за палестинската кауза не може да бъде разглеждана, нито разбрана напълно, без да се погледне причината за омразата към Израел.

Левият рупор А-спекто фалира. Е и?

Гледам, че се леят крокодилски сълзи за А-спекто, та да ви кажа и аз две думи – не се връзвайте на тоя цирк. Действително А-спекто беше най-смисленото ляво списание към момента и имаше съвсем нелоши анализи и материали. Работата обаче е другаде. Когато списанието ти струва 10 лв съвсем не можеш да очакваш, че ще имаш някакви достатъчни приходи, че да го издържаш. Никаква цензура няма тук.

Целите на комунистите според „Манифеста“

„Манифест на Комунистическата партия“ е публикуван път преди 170 години, на 21 февруари 1848 г. Това произведение е едно от  най-значимите политически философски произведения на последните два века и може да се смята за отговорно за множество от най-големите злини на 20 век. Идеологията, която създава, е отговорна за създаването на най-големите тоталитарни и авторитарни режими, както и за смъртта на десетки милиони хора по цялата планета.