Извинение към левите – в България е имало фашизъм!

Всъщност напоследък размислих и ми се ще да се извиня съвсем официално на приятелите ми от левия бряг – комунистите и соцносталгиците, с чиито твърдения, че в България е имало фашизъм винаги съм спорил. Нека и хората с десни разбирания знаят – фашизъм у нас е имало. При това съвсем истински фашизъм – с концлагерите, с фашистките обръщения между гражданите и с фашистите поздрави, с репресиите над инакомислещите и над малцинствата, с парадите с маршируващи войници и с милитаризирани граждани, забранените книги, червените знамена с фашисткия символ, с господарската раса и хората второ качество, с мистицизма и окултизма и най-вече несменяемият и практически неизбран от никого Фюрер, който води страната – накъдето сам си пожелае.

Този фашизъм е съществувал от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.

Идеологията и историята

Изучаването на историята е особено благодатно за онези, които искат да разберат политическите процеси и идеология. Така например политиката в своята същност най-често се свежда до осъзнаване на някакъв групов интерес – бил той на народ, на гилдия, на класа или прослойка и манифестацията на този интерес, случваща се по най-разнообразни начини: от бунтове, до оказване на влияние посредством стачки, подкупи и прочее. В един момент на сцената се появява и някой мастит интелектуалец с пророческа осанка и претенцията да обясни каква величава вселенска истина се крие зад този конкретен и по своя характер напълно частен, макар и групов, интерес.

За „фашизма“ в България до 1944 г. – откъс от „Пътят“ на Никола Шайков

Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Ми­хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процесът срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.

Споделям следния откъс от книгата му „Пътят“, който е много показателен как са изглеждали заседанията на „народния“ съд.