Дълги години американският режисьор Майкъл Мур беше знаме на и говорител на по-голямата част от лявото. С неговата критика към неолиберализма, правителството на Джорд Буш-Младши, войните на САЩ в Афганистан и Ирак, както и с множество документални филми, статии, коментари, изказвания и публични участия, той беше универсално харесван от политическото ляво. С едно скоро негошно действие голяма част от неговите привърженици преминаха от „Осанна“ към „Разпни го!“. А самата причина бе критика на свещената крава – зеленото движение и предлаганите от него икономически и политически мерки, при това в любимият за повечето прогресивни хора формат на документален филм.
Излязъл за пръв път по кината през юли 2019 г., филмът „Планетата на хората“ (Planet of the humans) не пожънва особена популярност, въпреки че продуцент е изявен критик на президента Доналд Тръмп. С един добър ПР удар той бива съживен – на 21 април, Деня на Земята, който е изключително популярен сред прогресивните хора по цял свят, филмът е пуснат за безплатно гледане в продължение на 30 дни. Достъпен е в платформата YouTube, както и на собствен сайт.
Филмът е режисиран и продуциран от Джеф Гибс и Ози Зенър и разчита на подкрепата и промотиране от страна на Майкъл Мур. Силно препоръчвам да изгледате филма, защото той е некролог. Оповестява извършеното самоубийство на зелената идеология в глобален мащаб. Самите създадели на филма, както и Майкъл Мур, считат себе си за едни от най-ранните екоактивисти. Мур е видна фигура в либералното, прогресивисткото и зеленото движение и затова ударът от приятел и съюзник е толкова силен.
Авторите са решили най-сетне да кажат на самото зелено движение какво представлява то, и какво представляват алтернативните, зелени, „устойчиви“ енергийни източници. Причината днес някои последователи на зелената идеология да си дават сметка какво представляват зелените енергийни решения, след толкова време да си отворят очите, е че чак сега се сещат да
попитат инженерите,
които да им разкажат какво е нужно за производството на фотоволтаичните панели и за изграждане на фотоволтаичните, слънчево-огледалните и вятърноенергийните централи – какви материали се влагат в тях, как тези материали се добиват, какви терени са необходими, каква мощност е необходима за изграждането им, какъв е експлоатационният им срок, и какво се случва с тях след неговия край, и колко енергия могат да генерират тези решения през живота си.
Изчисленията им просто не излизат.
Зелените са социалисти. И като всички истински социалисти, те не си дават сметка, че всяко нещо струва нещо друго. За да дадеш, трябва да получиш. Няма енергия без вложена енергия, без гориво. Ефективността на инсталираните на земната повърхност фотоволтаични панели е 8% – това е частта от попадналата върху тях слънчева енергия, която те могат да преобразуват в електрическа. Вятърът и слънчевата енергия не са непрекъснати. Отслабване на вятъра, облачност, залез, тези неща прекъсват генерирането на електроенергия от инсталираните вятърни и фотоволтаични мощности. Това налага да има налични балансни конвенционални мощности, които най-често са въглищни и газови топлоелектроцентрали, които трябва да работят на част от мощността си, докато има вятър и слънчева светлина, за да работят зелените мощности. Работейки не на пълен капацитет, конвенционалните мощности са по-неефективни, тоест горят повече и генерират повече въглеподни емисии, отколкото биха генерирали при нормална работа на максимална ефективност.
Увеличаването на „зелените“ мощности всъщност води до повишено потребление и на енергия от мощности, които горят въглеводороди. Вместо да „опазва природата“, изграждането на слънчеви и вятърни мощности изисква разчистване на големи терени, включително и горски, понякога дори и изравняване на планини, което е обвинение, което бива отправяно към въгледобивната индустрия.
Добивът на материалите и изграждането на инсталациите също е свързано с консумиране на огромни количества енергия, частите за вятърните централи често се налага да бъдат транспортирани на големи разстояния. Както за техния транспорт, така и за монтажа им на място работи тежка транспортна и строителна техника, най-често задвижвана от дизелови двигатели. Тези мощности изискват експлоатация и поддръжка. Промотиращите зелените енергоизточници често изтъкват колко работни места създават тези инсталации, и се хвалят, че за единица генерирана енергия работят многократно повече хора, при това висококвалифицирани кадри, отколкото в която и да е друга енергогенерираща индустрия. Това е признание за най-голямата възможна неефективност, тази на разходването на човешко време, че генерират най-малко киловатчаса електроенергия за човекочас на един работник, а нашето време е най-ценния, и единственият истински невъзобновяем ресурс във вселената, независимо колко екоактивистите, включително и в този филм ще се опитат да ви убеждават.
Освен генерирането на енергията, други проблеми са транспорт и съхранение. Преносът на електроенергия на големи разстояния не е особено ефективен, и е свързан със загуби, които нарастват с разстоянието от мястото на генериране, докато за съхранението и управлението на съхранената енергия технологиите не са доусъвършенствани, и към момента батериите използват редки и трудни за добив материали, като не е много ясно и какво правим с батериите след края на експлоатационния им срок.
Резултатът
Фотоволтаична станция с размерите на американско футболно игрище може да генерира енергията, потребявана от умопомрачителните 10 дома в американския град Лансинг, Мичиган (население близо 120 хиляди). Площта, на която трябва да бъде разгърната фотоволтаична станция, която може да генерира електроенергията, потребявана от целия град, е 3 на 5 мили. 15 квадратни мили за 120-хиляден град. Можете да си представите, че за генериране на електроенергията, която потребява многомилионен мегаполис, би било необходимо да се разчистят огромни площи, които да бъдат покрити с фотоволтаични панели.
Инсталираните „зелени“ мощности и увеличаването на потреблението на енергия от „възобновяеми“ енергийни източници всъщност не води до изместване на конвенционални въглеводородни мощности и намаляване на потреблението на енергия, генерирана от тях.
Държавите, които добавят алтернативи на изкопаемите горива в енергийния микс не виждат намаляване на потреблението на енергия от изкопаеми горива.
Лъжите, че „Държава Х (например Германия) е генерирала Y% от енергийното си потребление от възобновяеми източници“ също са адресирани във филма.
Но изчакайте, има и още. Да не си помислите случайно, че не е същото по цял свят. Свободното боравене с понятието „възобновяеми енергийни източници“ позволява горенето на биомаса да бъде третирано като възобновяемо и устойчиво, това е още една от любимите думи на екоактивистите, sustainable. Резултатът е, че борбата със злата молекула въглероден двуокис води до генериране на повече от нея, отколкото би било генерирано, ако я бяхме оставили на мира.
Ото фон Бисмарк беше казал, че който не иска да си разваля апетита, не бива да гледа как се правят политика и наденички. За природозащитниците също е добре да не наблюдават как биват добивани литият, кобалтът, графитът, среброто, алуминият, стоманата, никелът, медта, редкоземните метали, кварцът, силицият, полимерите и (голяма изненада) въглищата, абсолютно необходими за изграждане на зелените им мечти.
Зелен е цветът само на доларите
Още преди 2008 г. бях прогнозирал, че същите компании, които сега продават на пазара изкопаеми горива и генерираната от тях енергия, ще започнат да продават възобновяеми алтернативи веднага щом разберат, че е изгодно. За мен това беше ясно като едва излезнал от пубертета. Какво попречи на всички зелени, антикорпоративни пророци да си дадат сметка за същото? Вен диаграмата на зелените и левите е почти напълно припокриваща се. Зелените обикновено са противници на капитализма и корпоратизма. Странно как не са забелязали, че големият капитал е инфилтрирал и превзел отвътре движението им, и им продава въглеводородна енергия със зелен етикет. Голдман Сакс планират да инвестират 750 милиарда долара в проекти за околната среда през следващите 10 години. Техните инвестиции ще са само част от десетки трилиони долари инвестирани в зелени проекти през следващите години. Братята Кох, въглищните босове, обявени от зеленото движение за самия дявол, продават много от суровините, които се използват за изграждане на соларни и вятърни мощности.
Крупният капитал разбра, че е печелившо да продава на широките маси всичко, стига да е в опаковк със зелен етикет. Дори не е нужно директно продуктът да е по някакъв начин зелен, достатъчно е просто да се твърди, че „офисът ни се захранва изцяло от възобновяеми източници”, въпреки че това е далеч от истината.
Има ли алтернативи?
Първите асоциации, които правят повечето хора, когато говорят за възобновяеми енергийни източници, са слънчева и вятърна енергия. Оказва се обаче, че повечето от киловатите, генерирани като зелени, са получени от горене на биомаса. Освен за изграждане на соларни мощности, гори се изсичат за отглеждане на царевица за производство на биомаса за горене. За производство на биомаса се използва и дървен материал. Още изсечени гори. Друг потенциален източник на биомаса са водорасли. За да не си дават сметка еко-активистите какво представлява биомасата, или какъв дял от „възобновяемите” енергийни източници е биомасата, трябва да са или заблудени, или купени. За водородните клетки водородът се получава при добив на въглеводороди, тоест нефт, газ и въглища. Ядрената енергия беше спомената не повече от 2 пъти във филма, и то не като алтернатива. Зелената идеология отдавна е загърбила ядрената енергетика, въпреки че генерира най-малко въглеродни емисии на единица произведена електроенергия. Не само, природозащитниците успяха да направят ядрената енергия политически непопулярна.
Истинският враг не е молекулата на въглеродния двуокис, а човечеството
Отдавна обвинявам зелената идеология в мизантропия. Филмът повдига въпроса дали творенията на индустриалната цивилизация, тези масивни енергогенериращи съоръжения, които надали успяват да генерират енергията, вложена в изграждането им за целия си живот, могат да спасят планетата от индустриалната цивилизация. Това, което целят да спасят, е ясно, че не е човечеството, а планетата, човечеството и създадената от него индустриална цивилизация е това, от което планетата трябва да бъде спасена. Нашият начин на живот е проблема. Като решение на проблема, че безкрайният растеж на безкрайна планета е път към самоубийство, авторите на филма предлагат спиране на икономическия растеж и ограничаване на раждаемостта. Както обикновено пропускат да споменат, че в индустриализираните общества естественият прираст е под нивото на подмяна, тоест естественият прираст е отрицателен. Положителен, и при това висок е естественият прираст на места като Африка, Близкият Изток, южна и югоизточна Азия. Соченето с пръст и обвиненията в алчност са характерни за социалистите, склонни да мислят, че икономиката, пазарът, капитализмът, и изобщо животът са zero sum games – игри с нулева сума, че има фиксирано количество пай, и че повече за мен означава по-малко за теб, и за да имам аз повече, непременно трябва да съм го взел от теб. Алтернативните енергийни източници според създателите на филма са стремеж да продължим по същия път като цивилизация, да продължаваме да растем и да потребяваме, а именно това бил проблемът, че това не е устойчив модел на развитие.
Проблемите изобщо не стоят по този начин, по който ги представят природозащитниците
Всеки човек, освен гърло за хранене и потребител на блага, стоки и услуги, е също така и потенциален производител на тези блага, стоки и услуги, и потенциален източник на решения на проблеми. Способни сме да генерираме единствения във вселената истински невъзобновяем енергиен източник, човешкото време, като се множим. Нужно е мислене извън кутията, извън поставените ограничения, и основното ограничение, което поставят природозащитниците, и не виждат, че то трябва да бъде преодоляно, е планетата, която искат да спасят. Отвъд орбитата на нашата планета има цяла вселена, теоретично безкрайна, буквално всичко се намира отвъд нашето небе, а поради свойството безкрайност на вселената, там по дефиниция има от всичко в неизчерпаеми количества. Вместо да разходваме трилионите, за да се борим само повърхностно с лошата молекула въглероден двуокис, като в процеса всъщност генерираме повече от нея, отколкото бихме иначе, бихме могли да инвестираме на първо време в развитие на технологията за генериране на ядрена енергия, която е в застой от десетилетия, понеже не е популярна и попада под политически ограничения, а по-нататък в преодоляване на ограниченията на този свят. Съдбата ни, бъдещето ни, и всичко, от което ще имаме нужда в бъдеще, е сред звездите.
Дори и ресурсите на тази планета не са „изчерпаеми”, поне не в смисъла и в срока, в който мислят природозащитниците, че са. Това е резултат от тяхното мислене в парадигмата за живота, вселената и всичко като zero sum game. Същите хора, които от десетилетия ни плашат с климатичен апокалипсис следващото десетилетие, ни заплашваха, че ще изчерпаме наличния петрол. Това обикновено е в резултат на неправилно разбиране. Как ли се чувстват пророците на неизбежното изчерпване на петрола, когато слушат за отрицателните му цени – невиждан в световната история феномен? Под наличния петрол винаги се има предвид това, което може да бъде извлечено изгодно при сегашната цена с наличните сега технологии. Повишаване на цената прави изгодни за добив резерви, които по-рано не са били включвани в количеството, за което се вменява ужас и паника, че ще се изчерпа след 10 години. Уранът и алуминият не са били природни ресурси преди XX век. В Добруджа на дълбочина над километър се предполага, че има находище от много висококачествени въглища, които при сегашните технологии и цени са нерентабилни и невъзможни за добив. Достъпните и подлежащи на експлоатация находища на въглища и уран се считат за достатъчни за следващите 500-1000 години при сегашното потребление. Със сигурност на планетата има много по-голяма наличност от всички ресурси, отколкото бихме могли да предполагаме, както и от неща, които в момента не смятаме за ресурси.
Клетата Майка Природа
Mother nature is a bloody bitch – Howard Bloom.
Природата, за която толкова са се загрижили всички екоактивисти, вече е била избила над 99% от всичко, което е живяло, преди първите човекоподобни да стъпят на крака. Природата е като строг професор на изпит, на който се явяват всички организми, и задава един-единствен въпрос, „как ще оцелееш, за да не те убия„. Природата продължава да се опитва да убие всичко живо. На това може да се гледа като на изпитание. С това изпитание може да се каже, че за сега ние се справяме. Създателите на филма апелират към смирение пред природата, аз считам, че ние сме тези, които имаме възможността да ѝ се опълчим и да преодолеем всичките ѝ ограничения. В края на статията смятам да дам отговор на въпроса, който авторите на филма задават в началото, „Колко време мислите, че му остава на човечеството?“, аз смятам, че ние сме тези, които имат потенциала да не се оставят на касапина майка природа да ги заличи, и да просъществуваме вечно.
