Трета поредна година „Месец на семейството“ е по-голямото събитие, но тази година разликата е огромна – и донякъде това се дължи и на сериозната институционална подкрепа за доскоро игнорираното събитие.
През 2026 година Месец на семейството победи в цифрово изражение и с много София Прайд.
Има една китайска философска концепция, свързана с Ин и Ян – сещате се, онзи черно-бял символ. 物极必反 (у дзи би фан) или неизбежното превръщане на крайността в друга крайност. София Прайд и „Месец на семейството“ си размениха на няколко пъти местата през последните години – кое е маргиналното събитие и кое е събитието на статуквото.
След подкрепата от Българската православна църква, подкрепа от Българската национална телевизия, въртяща реклами и подкрепа от Прогресивна България – коалицията, управляваща с пълно мнозинство в парламента самостоятелно, категорично можем да кажем, че „Месец на семейството“ е статуквото, без да слагаме морална оценка.
И преди това да бъде ползвано като аргумент от противниците на нормалното семейство от един мъж и една жена, бих искал да припомня сериозната институционална подкрепа, която идваше през годините за София Прайд – кмета на София, депутати от българския парламент, евродепутати, министри, вицепремиери, да не споменаваме поредицата от посланици от САЩ и Западна Европа, подкрепящи събитието.

Събитие на статуквото, впрочем, е и Маршът за независимостта в Полша, започнал от футболни агитки и националисти и прерастнал в най-голямото събиране на хора в страната всяка година. Дали подобна съдба не очаква и „Месецa на семейството“, щом държавата застана зад него с институциите си?
На този фон и след спрените пари от левицата в САЩ от Доналд Тръмп, София Прайд бе сянка на себе си.
ЛГБТП събитието изпитваше сериозни затруднения да събере бюджет от 2024 насам. През първият си мандат Доналд Тръмп бе много по-диалогичен с левицата, много по-мек и съответно постигна много по-малко. След идването на власт на левия Джо Байдън, световната и българската левица се почувстваха окрилени и усилиха до краен предел своята пропаганда. Което пък, неминуемо, даде крила на поддръжниците на Тръмп, за да спечели изборите.
Логичното се случи и след сериозните съкращения на федерални средства от правителството на САЩ за програми като USAID, левицата в Европа и България започна да се задъхва. Видяхме, например, един от най-сериозните марксистки рупори как рухна без пари, защото не може да се издържа на пазарен принцип. Говоря, разбира се, за медията, носеща известната марка „Свободна Европа“, която не спираше да защитава де що розов марксизъм, зеленизъм или македонизъм имаше. На мен лично грам не ми липсва.

Даже и наличието на техен виден поддръжник в управляващите, какъвто е Петър Витанов, председател на парламентарната група на Прогресивна България, не помага на София Прайд, засега.
Явно, освен че е сменил партията, Витанов се е научил и да следва дисциплина. Очевидно правителството на премиера Радев се опитва да е приятел с всички страни – хем продължава политиката да се дават стотици хиляди (евро, не лева) за масивната полицейска охрана на София Прайд, надвишаваща многократно присъстващите, хем държавата активно подпомага противниците му.
Друго нещо, което е важно да се отбележи. Всички, надявам се, знаем за влечението на ЛГБТП активистите към комунистическата идеология и марксизма. И въпреки че трета година МОЧА е нарязан, демонтиран и ограден със скеле, те, хайде, само упорито продължават да се събират именно до него, дори на малка, неудобна сцена – сякаш няма други места в града ни.

В академичната литература съществуват множество изследвания, които разглеждат пресечните точки между някои от водещите течения в ЛГБТ активизма и различни направления на марксистката и неомарксистката мисъл. Тези анализи обикновено се фокусират върху общия критичен подход към традиционните социални институции, йерархии и форми на власт, както и върху разбирането за идентичността като социално и исторически обусловена категория.
Особено влияние в тази насока оказват автори от критическата теория, постмарксизма и свързаните с тях школи, които изследват връзките между икономически структури, културни норми и социално неравенство. И това явно води и до чести тактически съюзи със „старата“ българска марксистка левица, включително в любовта им към тотемите на СССР.

Козът „Бангаранга“
И макар че от две години „Месец на семейството“ е по-голямото събитие, макар и с малко, София Прайд имаше по-голямата и по-скъпа сцена, повече блясък, повече притегателна способност за младите особено. И тук не говорим само за младежи, които са си въобразили, че са хомосексуални, а за такива, които искат музика, купон, танци.
Години наред София Прайд вадеше скъпоплатени певици и изпълнители, включително чалга певици, за да омайва младежите. Тази година програмата до последния момент изглеждаше изключително постна, вяла, нямаше билборди, плакати, реклами, стотици лъскави събития из цяла София. Видно, пари няма.
Докато младата Дара, която и в миналото е пяла на същото събитие, не реши да участва. Седмици след спечелването на Евровизия, това е едва вторият шанс за българските деца да я видят на живо – и този един коз докара, по мои наблюдения, над половината присъстващи. Средната възраст беше пряко сили 15 години и преобладаваха момичета, които очевидно искат да се докоснат до своя идол. Дали това е правилният начин – тези деца си имат родители, които носят отговорност за възпитанието им.

„Месец на семейството“ – промени и бъдещо развитие
За последна година това събитие е организирано от редица организации. БНС, които всяка година безвъзмедно осигуряваха охраната, тази година се оттеглиха. Останаха Младежки Консервативен Клуб, Сдружение „РОД“, „Нашият дом е България“ и Радио „Зорана“. Новият участник е Българската православна църква и по-точно патриарх Даниил.

От 2027 година „Месец на семейството“ ще се трансформира, като оттук нататък ще се провежда на фиксирана дата, независимо от това какви други събития има и кога, а официален организатори ще са БПЦ и патриархът. Дали се цели нещо сходно с Полша или с Грузия, в които има големи ежегодни шествия, с отчетливо християнски и националистически оттенък, предстои да видим.
Заявката обаче е ясна – БПЦ заема твърда, ясна, последователна и високо заявена позиция по културните теми в българското общество. И „Месец на семейството“ ще е един от важните инструменти за достигане на младите.







През годините
2025 – Когато парите за ЛГБТ инициативи свършат, резултатът е София Прайд 2025
2024 – През 2024 г. „София Прайд“ бе победен от Месец на семейството
2023 – Избирателната слепота
2022 – „Продължаваме Промяната“ и карикатурният консерватизъм
2021 – Паради и улици
2020 – Нямаме смелостта да бъдем християни
2019 – Прайдът или войната, която семействата губят
2017 – Защо един хомофоб подкрепя Гей Прайда
2017 – Какво се промени във Великобритания след легализирането на гей браковете?
2013-2017 – Историята на една снимка – един полицай и една протестираща години по-късно












