Безформеното изкуство

Време за четене: 4 минути Известният британски журналист и YouTube коментатор Пол Джоузеф Уотсън публикува в последните часове на 30 юли 2017 г. статус във фейсбук профила си, в който критикува художествената стойност на плаващата във водите на езерото Сърпънтайн в лондонския Хайд парк от около месец екстравагантна арт инсталация, носеща мистичното име „Мастаба”.

Ако всичко е изкуство, нищо не е изкуство

Време за четене: 4 минути Не се оставяйте на търгашите на изкуството да ви убедят, че грозното и красивото са отмрели понятия, нито че грозното може да е красиво, нито че бездарието и талантът няма значение. Дори и днес изкуството продължава да бива създавано от истински творци и ние сме длъжни да търсим стойностното в света.

Постмодернизмът е надгробният камък на красотата

Време за четене: 6 минути Модернизмът става изключително популярен особено след кървавата вакханалия на Първата световна война, която оставя екзистенциален белег върху лицето на Европа. Навсякъде в изкуството, литературата, музиката, театъра – модернизмът е покорил сърцата на публиката и масово се установява като статуквото. И разбира се, винаги когато нещо се установи като статукво, то поражда и опозиция.

Изниква още по-ново, още по-авангардно мислене и светоусещане спрямо въпроса за създаване на изкуство. Създава се бунт срещу бунтът.

17 гръцки и римски статуи в цвят – както създателите им са ги изваяли

Време за четене: 5 минути Когато си помислим за която и да е класическа статуя от гръцкия или римския свят, винаги си я представяме изчистена, само мрамор. А всъщност древните са обожавали цветовете.

В продължение на векове ние сме смятали, че изчистените, бели повърхности на древните гръцки статуи са стандартът за красота. По време на Ренесанса, скулптурите са се опитвали да пресъздадат тази семпла естетика в своето изкуство. Дори днес мнозина от нас очакват наистина красивите класически и древни образци на изкуството да бъдат изчистени и неукрасени. Само че Винсенз Бринкман и Улрике Кох-Бринкман са прекарали над две десетилетия, за да ни убедят в противното.

Културата в България през 1964 г. в 13 илюстрации от американец

Време за четене: 4 минути През 1964 г. американецът Робърт Кръмб (Robert Crumb) посещава България и се опитва да разгледа окупираната от комунистите страна. От 1947 г. на власт е БКП, наложена е насилствена колективизация на земеделските земи, хората имат парво да имат само по една къща на семейство, всички предприятия и бизнеси са национализирани, в страната върви процес на тежка и често безмислена индустриализация, заради която се строят цели квартали от грозни панелни жилища.

И всичко това е в условията на тежка цензура в медиите, забранени опозиционни и изобщо всякакви други партии, а на западната култура и музика се гледа с лошо око. И все пак, Робърт Кръмб е видял и описал частица от обществото тогава през погледа на американски турист.