Време за четене: 3 минути Направих си труда да изгледам дебатите за Пловдив и София. И честно да си призная, ако нямаше зад всеки от кандидатите по една агитка, трудно щях да разбера, че идват избори. Защото тези същите хора, по което и да е време на денонощието да ги бутнеш, все ще ти обясняват едно и също. Че те са „алтернатива“/“че са постигнати някакви големи резултати“. Единствената разлика е, че някъде около две седмици преди кои да е избори, изскача фразата, че „това са съдбоносни избори“.

Време за четене: 3 минути Битката, да повторим, е безмилостно жестока. И нека конкретизирам: става въпрос за битката за кокала.

Време за четене: 3 минути Нека да си припомним една интересна история от близкото минало на италиански парламентарен живот, поради честото сравнение на професионалните политици с една друга каста в обществото заради честото разминаване между обещанията и действията им. Става дума за Илона Сталер, родена в Унгария, но развила своята кариера в Италия като порноактриса и по-късно политик. Тя става известна с псевдонима си Чичолина.

Време за четене: 3 минути зкарването на пълен мандат за едно правителство е нещо, което се оказва относително рядко в свободната история на нашето отечество. За периода между 1878 и окупацията от 9 септември 1944 г., както и от 10 ноември 1989 г. до днес, България има цифром и словом 7 правителства, които са изкарали по 4 години на власт.

Време за четене: 8 минути След като видяхме финалните резултати от парламентарните избори в Италия, сега страната е изправена пред няколко варианта за своето бъдеще.

Време за четене: 3 минути Неделя – ден за посещение на църквата в Италия. Но тази неделя е малко по-особена. На политическият ринг, наречен „избори“ излизат различни формации, за да спечелят в близо 14-часов мач победата.

Време за четене: 2 минути Град Елена е център на културата и българския дух. И българите там успяват да създадат своя организация, почиващи на европейските принципи на избор на първенци още по времето на чуждата власт.

Време за четене: 2 минути Въпреки че си бях обещал да не следя повече новини и да не се занимавам със задачи извън непосредствените, нямаше как да не забележа унинието, което се възцари на новинарската ми лента от 13-те процента на Алтернативата в Германия.

Смешно се плаче на чужд гроб, още повече на гроба на немската демокрация.

Това, което не се научихте, е че стабилните и правилно отгледани демокрации и населения нямат причина да се опасяват от институционален срив и превръщане в провалени държави и общества – нещо, което дебне нас зад всеки ъгъл и на всеки избори.