Мирча Елиаде: От Залмоксис до Чингис хан. Даки и вълци

Мирча Елиаде (Mircea Eliade) е румънски философ, културолог и писател, прочут най-вече с изследванията си върху историята на религиите и индийската култура. Елиаде, Емил Чоран и Йожен Йонеско са наричани „великата румънска тройка“. За пръв път представяме тук превод на български език на неговата книга „От Залмоксис до Чингиз хан“, която може да се стори интересна на всеки, замислял се какво е ставало в земите отвъд Дунав, често показвани на карти като част от българското землище през Средновековието.

The Economist, 1985 г.: Те все още са си Балканите

Винаги е било интересно да се четат стари политически анализи, които познават за тенденцията на дадено политическо събитие. Относителното спокойствие, което бе обхванало Балканите и Европа след Втората световна война – спокойствие без открита война – за мнозина изглеждаше, сякаш ще продължи вечно. Затова и този анализ на ситуацията в региона от водещата тема на списание The Economist от 20 април 1985 г. е крайно интересен. Хубаво е да се чете с едно наум, тъй като нашата страна все пак е „вражеска“ за авторите му.

Откъде произлизат еврейските имена в Европа?

Карта на процентът еврейско население в Европа през 1881 г.  на Ричард Андрее (Richard Andree). По-голямо изображение Евреите ашкенази са … More

Годишнина от войната с Румъния от 1916 г.

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и така започва войната за освобождението на Добруджа. След Македония, освободена от българската армия през 1915 г. идва и нейния ред. Войната в Добруджа, чието начало е поставено на 1 септември 1916 г. е фактически втората фаза от войната за национално обединение, която е започнала България в рамките на световния конфликт през 1915 г.

Добруджа, която е “люлката на българската държава“ през Средновековието още от времето на кан Аспарух, е поредното късче българска земя, откъснато насила от родината от враговете ни. Това е стара българска земя, чиито коренни български жители са били жертва на терор с мащаби на геноцид, дело на румънската държава, армия и полиция, не по-малко чудовищен от извършения над сънародниците ни в Македония от сърби и гърци по същото време.

Основи на руското вмешателство на Балканите през 1829 и 1876 г. и някои последици от него

По повод съвсем целенасоченото изказване на руския президент Владимир Путин за „македонската земя“ на 24 май и реакциите – и, … More

Урбанизацията и видовете градове във Влахия през 14-15 век – българската следа

Всеки от нас е учил история и е виждал картите от Средновековието, в които българската държава е заемала огромни земи … More

България и Румъния – два различни Прехода

На 1 февруари 2017 г. румънците масово излязоха на протест срещу правителството на социалистите (бившите комунисти). Причината е решението на правителството да обяви амнистия на политическите затворници, осъдени за корупция, което явно е притеснило определени кръгове. Румънците сметнаха, че това решение е повече от престъпно и над 300 000 души бяха на улицата, биха се с полицията и до момента спечелиха оставката на един министър. Подобна гражданска активност събужда завистта на немалко българи, които си казват „Ех, тези румънци, как ще ги стигнем“. А истината е, че сегашното действие на ръмунските граждани е част от един по-дълъг процес, в който те, за наше съжаление, се справят по-добре от нас.

Ньойският договор и Удроу Уилсън – един неочакван приятел на България в преговорите

Томас Удроу Уилсън е 28-ят президент на САЩ, благодарение на когото българската държава е била запазена от разделяне на три части и унищожаване. Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой.

За румънските деяния в Добруджа 1916 г.

България и Румъния имат дълга съседска история и често сме били изправяни пред сходни предизвикателства, проблеми и конфликти. Днес двете страни са приятелски, съюзници в НАТО и Европейския съюз, границите между двете страни все повече ще отслабват и хора от двете страни на Дунав пътуват, търгуват, женят се и живеят живота си без взаимна омраза. Така и трябва да е.

Нека обаче историята на взаимоотношенията не се забравя, и грешките и насилията от миналото да бъдат познавани именно, за да не се повтарят днес. Затова днес ще публикуваме статията на историка Александър Мирков.