Основи на руското вмешателство на Балканите през 1829 и 1876 г. и някои последици от него

По повод съвсем целенасоченото изказване на руския президент Владимир Путин за „македонската земя“ на 24 май и реакциите – и, … More

Урбанизацията и видовете градове във Влахия през 14-15 век – българската следа

Всеки от нас е учил история и е виждал картите от Средновековието, в които българската държава е заемала огромни земи … More

България и Румъния – два различни Прехода

На 1 февруари 2017 г. румънците масово излязоха на протест срещу правителството на социалистите (бившите комунисти). Причината е решението на правителството да обяви амнистия на политическите затворници, осъдени за корупция, което явно е притеснило определени кръгове. Румънците сметнаха, че това решение е повече от престъпно и над 300 000 души бяха на улицата, биха се с полицията и до момента спечелиха оставката на един министър. Подобна гражданска активност събужда завистта на немалко българи, които си казват „Ех, тези румънци, как ще ги стигнем“. А истината е, че сегашното действие на ръмунските граждани е част от един по-дълъг процес, в който те, за наше съжаление, се справят по-добре от нас.

Ньойският договор и Удроу Уилсън – един неочакван приятел на България в преговорите

Томас Удроу Уилсън е 28-ят президент на САЩ, благодарение на когото българската държава е била запазена от разделяне на три части и унищожаване. Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой.

За румънските деяния в Добруджа 1916 г.

България и Румъния имат дълга съседска история и често сме били изправяни пред сходни предизвикателства, проблеми и конфликти. Днес двете страни са приятелски, съюзници в НАТО и Европейския съюз, границите между двете страни все повече ще отслабват и хора от двете страни на Дунав пътуват, търгуват, женят се и живеят живота си без взаимна омраза. Така и трябва да е.

Нека обаче историята на взаимоотношенията не се забравя, и грешките и насилията от миналото да бъдат познавани именно, за да не се повтарят днес. Затова днес ще публикуваме статията на историка Александър Мирков.