Сага за един „бивш човек“ – инж. Йордан Константинов

Време за четене: 8 минути Започвам да пиша за баща си – инж. Йордан Методиев Константинов. Трудно ми е! Трудно е, защото той беше човек с главно Ч. Освен това не знам към коя категория да го причисля – към „бившите хора“ или към „българи от старо време“. За мен той е просто моят баща от когото съм наследила и научила много .

Българи – русофили или руснаци?

Време за четене: 3 минути И аз съм русофил. Имам приятели руснаци, обожавам Булгаков и Достоевски и знам, че обикновеният руснак и обикновеният българин нямат нищо против един друг и дори имат топли чувства. Безспорно е, че тези емоции ги има в антропологически, културен и в исторически аспект. Има ги в сърцата и душите на много българи, а вероятно и в сърцата и душите на много руснаци.

Пропуснатият шанс на 14 декември? Нямаше такъв

Време за четене: 4 минути След 1989 г. на всеки 14 декември мнозина десни симпатизанти, бивши депутати, лидери и полу-лидери от СДС се упражняват на тема как „предателят Желю Желев прибрал народа от площада“ малко преди да бъде щурмувана и превзета сградата на Народното събрание.

Черната дата Девети

Време за четене: 4 минути 9 септември 1944 година е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство – Деветосептемврийския преврат. Това е успешното и насилствено превземане на държавната и местната власт в Царство България с въоръжени сили, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт.

Девети септември и упадъкът на Русе

Време за четене: 8 минути Шепа комунисти превзеха властта на 9-и септември 1944 г. в часовете, когато България вече беше окупирана от Червената армия на Съветския съюз. Под дулата на окупаторите бе установен кръвожаден комунистически режим. Убийствата без съд и присъда и ужасните репресии са само в началото на процесите, довели до упадъка на Русе.

16 април – Българската Голгота

Време за четене: 3 минути Светият Синод на Българската Православна Църква няма да обърне сериозно внимание към датата. И пак днес, най-висшестоящият представител на българската държава ще бъде най-много някой общински съветник.

Убийството на Таню Николов-Войводата

Време за четене: 3 минути Мразовитата утрин на 19.01.1947 г. с нищо не предвещава трагедията, която ще разтърси Асеновград. В преспите няколко каруци са направили пъртина до мелницата на Таню Николов. Подранилите селяни са подготвили чувалите и потропват с вкочанели нозе, дръпвайки нервно цигарите. От пристройката излиза Войводата и преди да влезе в мелницата, сърдечно ги поздравява: „Как е, взехте ли си говедата“?

Пет истории за 10 ноември 1989 г.

Време за четене: 4 минути Днес стават тъкмо три десетилетия от вътрешнопартийния преврат в БКП, който става само ден след падането на Берлинската стена. По този повод решихме да споделим няколко човешки разказа от тази дата, за да придобием по-ясна представа какво точно е станало на този ден.

Извън комунизма? Две семейни истории „отвъд“ границите на НРБ (ок. 1968-1971 г.)

Време за четене: 13 минути Тук разглеждам въпроси от микроисторическите, семейни измерения на два важни аспекта от съществуването на комунистическия режим в НРБ – образование (чрез една специализация за „Балкантурист“ в ГДР през 1970-1971 г.) и военна служба (положението в казармата, командването на военните, участие в интервенцията в ЧССР от 1968 г.) на двама младежи. Разказите бележат няколко „отвъд“ – съзрявания (преходи от юношество), пътувания и условни „излизания“ от режима, които по особен начин разкриват допълнително устойчивостта на политическите клишета и зависимости.

Те още са тук

Време за четене: 3 минути Откакто съм съзнателен и слушам разговорите за политика, едно нещо винаги ми се е набило. „БСП разчита на пенсионерите, те скоро ще умрат и партията ще изчезне“. Напразни надежди.

Честване на партизанката Вела Пеева… през 2019?

Време за четене: 2 минути Разхождайки се във Велинград ми направи впечатление, че някаква група от официално облечени хора се е събрала в пространството под църквата. Първо помислих, че е някакво църковно събитие, кръщене или някакво църковно тържество, защото имаше деца.

От разговора с моите гостоприемни приятели от кв. Каменица разбрах, че се чества някаква годишнина на Вела Пеева. Останах учуден!

Социалните протести днес – deja vu от 2013

Време за четене: 3 минути Завръщам се след 4-часова обиколка на центъра покрай два протеста. Единият – на протестантите, които се борят за това техните църкви да не бъдат затворени и да не им се намеси държавата. Но за тях ще Ви разкажа друг път. Същевременно, в София имаше и друг протест, с който обиколих доста. Пак 5000 души, само че част от национален протест. В Троян били 100 души, един арестуван. В Разлог протестирали за водата. В Благоевград блокирали Е79. В Пловдив били няколко хиляди. В още други градове са били още няколко хиляди.

Извинение към левите – в България е имало фашизъм!

Време за четене: 4 минути Всъщност напоследък размислих и ми се ще да се извиня съвсем официално на приятелите ми от левия бряг – комунистите и соцносталгиците, с чиито твърдения, че в България е имало фашизъм винаги съм спорил. Нека и хората с десни разбирания знаят – фашизъм у нас е имало. При това съвсем истински фашизъм – с концлагерите, с фашистките обръщения между гражданите и с фашистите поздрави, с репресиите над инакомислещите и над малцинствата, с парадите с маршируващи войници и с милитаризирани граждани, забранените книги, червените знамена с фашисткия символ, с господарската раса и хората второ качество, с мистицизма и окултизма и най-вече несменяемият и практически неизбран от никого Фюрер, който води страната – накъдето сам си пожелае.

Този фашизъм е съществувал от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.

Защо Велинград слага паметна плоча на комунистически генерал?

Време за четене: 3 минути Идеологията на големите политически партии в България никога не е била силна страна, нито пък дословното спазване на законите. Нека сега да видим един пресен случай на погазване на българския закон и на обикновения човешки морал. 

Общинският съвет на град Велинград единодушно реши да вдигна паметна плоча на партизанина, комунистически генерал и бивш вицепрезидент Атанас Семерджиев.