Хаджи Идриз спасява Чепеларе след Априлското въстание

Публикуваме откъс от изключително интересното изследване на Стефан Илчевски РЕЛИГИОЗНИЯТ ДИАЛОГ МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКАТА И МЮСЮЛМАНСКАТА ОБЩНОСТ В КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК В СЕЛО ХВОЙНА, СМОЛЕНСКО, публикувано в Списание Онгъл. Целият труд, воглаве с библиографията, си заслужава прочитането, за по-пълно разбиране на историята на българите и турците по тези земи.

Финландският ресторант в Тампере, кръстен на Плевен, работи от 1879 г.

Част от работниците на Финлейсон се бият редом с руските войници близо до град Плевен по време на кампанията от 1877-78 г. Традицията му повелявала всяка нова сграда да бъде кръстена на някое значимо събитие, затова и залата за тъкане била кръстена на българския град, макар и с руското му име „Плевна“.

Учителят Радон Тодев и четата му биват опяти живи преди да спасят хиляди бежанци от Македония

На 4 октомври 1903 г. (22 септември стар стил) четата на Тодев от 70 души заема позиция на височините над Годлевския Балкан и цял ден води неравно, самоубийствено сражение с многократно превъзхождащия ги враг.

Доницети паша и класическата музика в Османската империя

Доницети Паша. Няма съвпадение. Ако сте любители на опера, класическа музика и прочее, сте чували за популярния италиански композитор Гаетано Доницети. В Пловдив ‘Любовен Еликсир’ доскоро я пуснаха едва ли не на ежемесечен график. Докторът е велик.

Това обаче е Доницети Паша или по европейскому Джузепе Доницети – неговият батко. Джузепе е от бедно семейство, научава се да свири на музикални инстрменти от роднини, става ръководител на военен оркестър при Наполеон, бяга от Ватерло и малко по-късно получава покана от реформаторът-султан на Османската империя Махмуд II.

Осман Нури Ефенди – спасителят на Пещера по време на Априлското въстание

Във времена, когато в Османската империя са се режели главите на бунтуващите се против властта, един мюсюлманин – Осман Нури Ефенди, спасява град Пещера от съдбата на съседния му Батак.

Основи на руското вмешателство на Балканите през 1829 и 1876 г. и някои последици от него

По повод съвсем целенасоченото изказване на руския президент Владимир Путин за „македонската земя“ на 24 май и реакциите – и, … More

Оскар Уайлд за потушаването на Априлското въстание

Талантливият ирландски поет и автор Оскар Уайлд е бил съвременник на Априлското въстание. Потресен от жестокостите на османската власт срещу … More

Хюсеин Хилми паша – Ако империята не можа да излезе на глава с българите, сръбската и гръцката власт ли ще ги укроти?

Интервю с Хюсеин Хилми паша, два пъти Велик везир на Османската империя, съосновател на Турския Червен полумесец, генерален инспектор на … More

Предсмъртните три желания на султан Сюлейман и поуката от тях

Сюлейман I, известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), управлява Османската империя от 1520 до 1566 г. По негово време империята достига своя зенит и става световна сила.

Българския Великден – денят на църковната ни независимост

На този ден през 1860 г. се случва първият политически акт, с който българите се самоопределят като самостоятелен народ в … More

Георги Раковски за руската политика спрямо българите

Гост автор: Георги Антонов В биографията на Георги Раковски, на която е автор, Михаил Арнаудов го нарича на едно място … More

Демографско развитие на българските земи през Възраждането

През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи – глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Това показват събраните данни от публикуваното през 2012 г. изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов.

През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, които да плащат данъци и да работят за империята. Именно тази политика обаче води до демографски взрив на българското население и в комбинация с идеите на Възраждането българският народ се пробужда политически и икономически.

Снимки на руините от стените на Константинопол, 1860 г.

Константинопол, наричан от българите Цариград, е едно от чудесата на този свят. Благодарение на своите монументални стени, изграждани и поддържани в продължание на 11 века, градът е бил изключително добре защитен и е столица на три империи.

В тази статия ще видите снимки на укрепленията, правени в края на 19 и началото на 20 век.