Обесването на възрожденеца Стоян Табаков в София, 1877 г.

На 15 ноември преди точно 140г. в София е обесен от османската власт Стоян Неделчев Табаков, известен като Хаджи Стоянчо Книжар и Стоян Табака. Виден български просветен деец, революционер и национален герой от епохата на българското възраждане. Хладнокръвното и достойно поведение на Хаджи Стоянчо по време на екзекуция, правят силно впечатление на английския репортер на вестник „Стандарт“. След изпълнението на присъдата той откупил дрехите, с които е облечен Табаков и ги подарил на музея на мадам Тюсо в Лондон. След Освобождението при днешния Лъвов мост е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него е осъществен Лъвовия мост, където четирите лъва символизират четиримата обесени от турците софийски книжари.

Хаджи Идриз спасява Чепеларе след Априлското въстание

Публикуваме откъс от изключително интересното изследване на Стефан Илчевски РЕЛИГИОЗНИЯТ ДИАЛОГ МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКАТА И МЮСЮЛМАНСКАТА ОБЩНОСТ В КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК В СЕЛО ХВОЙНА, СМОЛЕНСКО, публикувано в Списание Онгъл. Целият труд, воглаве с библиографията, си заслужава прочитането, за по-пълно разбиране на историята на българите и турците по тези земи.

Финландският ресторант в Тампере, кръстен на Плевен, работи от 1879 г.

Част от работниците на Финлейсон се бият редом с руските войници близо до град Плевен по време на кампанията от 1877-78 г. Традицията му повелявала всяка нова сграда да бъде кръстена на някое значимо събитие, затова и залата за тъкане била кръстена на българския град, макар и с руското му име „Плевна“.

Учителят Радон Тодев и четата му биват опяти живи преди да спасят хиляди бежанци от Македония

На 4 октомври 1903 г. (22 септември стар стил) четата на Тодев от 70 души заема позиция на височините над Годлевския Балкан и цял ден води неравно, самоубийствено сражение с многократно превъзхождащия ги враг.

Доницети паша и класическата музика в Османската империя

Доницети Паша. Няма съвпадение. Ако сте любители на опера, класическа музика и прочее, сте чували за популярния италиански композитор Гаетано Доницети. В Пловдив ‘Любовен Еликсир’ доскоро я пуснаха едва ли не на ежемесечен график. Докторът е велик.

Това обаче е Доницети Паша или по европейскому Джузепе Доницети – неговият батко. Джузепе е от бедно семейство, научава се да свири на музикални инстрменти от роднини, става ръководител на военен оркестър при Наполеон, бяга от Ватерло и малко по-късно получава покана от реформаторът-султан на Османската империя Махмуд II.

Осман Нури Ефенди – спасителят на Пещера по време на Априлското въстание

Във времена, когато в Османската империя са се режели главите на бунтуващите се против властта, един мюсюлманин – Осман Нури Ефенди, спасява град Пещера от съдбата на съседния му Батак.

Основи на руското вмешателство на Балканите през 1829 и 1876 г. и някои последици от него

По повод съвсем целенасоченото изказване на руския президент Владимир Путин за „македонската земя“ на 24 май и реакциите – и, … More

Оскар Уайлд за потушаването на Априлското въстание

Талантливият ирландски поет и автор Оскар Уайлд е бил съвременник на Априлското въстание. Потресен от жестокостите на османската власт срещу … More

Хюсеин Хилми паша – Ако империята не можа да излезе на глава с българите, сръбската и гръцката власт ли ще ги укроти?

Интервю с Хюсеин Хилми паша, два пъти Велик везир на Османската империя, съосновател на Турския Червен полумесец, генерален инспектор на … More

Предсмъртните три желания на султан Сюлейман и поуката от тях

Сюлейман I, известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), управлява Османската империя от 1520 до 1566 г. По негово време империята достига своя зенит и става световна сила.

Българския Великден – денят на църковната ни независимост

На този ден през 1860 г. се случва първият политически акт, с който българите се самоопределят като самостоятелен народ в … More

Георги Раковски за руската политика спрямо българите

Гост автор: Георги Антонов В биографията на Георги Раковски, на която е автор, Михаил Арнаудов го нарича на едно място … More

Демографско развитие на българските земи през Възраждането

През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи – глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Това показват събраните данни от публикуваното през 2012 г. изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов.

През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, които да плащат данъци и да работят за империята. Именно тази политика обаче води до демографски взрив на българското население и в комбинация с идеите на Възраждането българският народ се пробужда политически и икономически.