Урбанизацията и видовете градове във Влахия през 14-15 век – българската следа

Всеки от нас е учил история и е виждал картите от Средновековието, в които българската държава е заемала огромни земи … More

София има нужда от небостъргачи

Една от най-споделяните статии против строежа на именно този небостъргач е на Юлиан Попов – „Истанбулизацията на София“. В нея той прави паралел между София, Копенхаген и Истанбул, като правилно посочва, че трите града вървят по различен път. И ако Копенхаген наистина да ми хареса със своя градски транспорт, велоалеи и уреденост, то Истанбул е бумтящото сърце на една огромна и бързо развиваща се икономика. Датчаните са забогатели благодарение на капитализма, турците днес забогатяват по същата причина. Единственият начин българите да се измъкнат от блатото на бедността е повече бизнес, порече работни места и от там по-високи заплати. Друг път няма.

Затова ви призовавам да не се инатите, а да се зарадвате на тази добра новина за нашия град.

Годишнина от обявяването на София за столица на България

На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на Княжество България.

Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.

Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.

Паметните плочи на Първи и Шести пехотен полк в София

Паметните плочи на Първи пехотен Софийски (т.нар Шопски или Железен полк) и Шести пехотен Търновски полк, изградени през 1934-1936 г. Паметните плочи са били премахнати през 80-те години, за да бъде изграден парка около Националния дворец на културата, а на тяхно място е издигнат паметникът „1300 години България“. Въпросът е защо на площада на всяко българско село и град има паметник на загиналите във войните жители, а в столицата на България този паметник е премахнат?