Време за четене: 16 минути В последните няколко седмици в българо-македонските отношения настъпиха значителни турбуленции, каквито не бяха наблюдавани в предишните години. Десетилетия наред междудържавните връзки се движеха между хладен застой и спорадични опити за разведряване, пикът на които бе подписването на историческия Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество през 2017 г.

Време за четене: 6 минути Но истината никога не остава до край во забвение! „Правината се тънчи, не се кине“, казва една македонска поговорка.

Време за четене: 17 минути Целта на настоящия материал е да даде насока как могат да бъдат преодолени трудностите в работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на Република България и Република Северна Македония.

Време за четене: 10 минути Питали ли сте се как така, човек като Бойко Борисов може да предложи за ратификация на парламента споразумение като Истанбулската конвенция?

Време за четене: 5 минути Когато на 22 септември 1908 г. българите обявяваме независимост от Османската империя и княжеството ни става царство, то нашите съотечественици в Македония все още се борят за своето политическо и духовно освобождение. Всички бунтове, всяка капка кръв, всяка загинала душа в тази изконна българска зема са били в името на присъединяването ѝ към Родината. Днес отбелязваме годишнината от избухването на Горноджумайското въстание – събитие, което трябва да обединява народа ни от двете страни на границата.

Време за четене: 4 минути 17 септември е познат на повечето българи като Деня на София. По-малко се сещат, че тогава се почита паметта на светите християнски мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Тази дата обаче е важна и ние като българи трябва да я помним. Това е рождението на полк. Борис Стрезов – поредният български патриот, който несправедливо е оставен да се скита из жълтите страници на историята. Наш дълг е да помним неговото дело.

Време за четене: 3 минути Мразовитата утрин на 19.01.1947 г. с нищо не предвещава трагедията, която ще разтърси Асеновград. В преспите няколко каруци са направили пъртина до мелницата на Таню Николов. Подранилите селяни са подготвили чувалите и потропват с вкочанели нозе, дръпвайки нервно цигарите. От пристройката излиза Войводата и преди да влезе в мелницата, сърдечно ги поздравява: „Как е, взехте ли си говедата“?

Време за четене: 4 минути Днешната Република Северна Македония е независима държава, освободила се от югославска власт и съществуваща независимо и благодарение на българската подкрепа и признаване.

Време за четене: 2 минути На 4 октомври 1903 г. (22 септември стар стил) четата на Тодев от 70 души заема позиция на височините над Годлевския Балкан и цял ден води неравно, самоубийствено сражение с многократно превъзхождащия ги враг.

Време за четене: 3 минути Това е една зловеща история за братоубийства и невъобразимо предателство на собствения ни народ, укривана седем десетилетия. През нощта на … More

Време за четене: 5 минути Михаил (Мишел) Иванов Герджиков с псевдоними Лясов, Michel и Тодор Луканов е виден български общественик, анархист и революционер в Македония и Одринско, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена). Виден представител на анархисткото крило във ВМРО, той е прекрасен пример как човек може да не вярва във властта и същевременно да се бори за българския национален идеал. Също така неговата съдба е и показателна за това какво става с анархистите, работещи заедно с комунисти.

Време за четене: < 1 минута На 13 януари 1928 г. Мария разстрелва прокурора на Скопската област Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите.

Време за четене: 2 минути Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Ми­хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процесът срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.

Споделям следния откъс от книгата му „Пътят“, който е много показателен как са изглеждали заседанията на „народния“ съд.