Средиземноморска държава ли е България?

На прима виста тоя въпрос изглежда повече от абсурден. Че как? Ние сме славяни, от бившия Източнен блок. Или поне така си мислят мнозинството от хората на инстинктивно ниво, след десетилетия комунистическа пропаганда.

За произхода и значението на думата „Аллах“

Чувствам задължение да споделя своето виждане върху думата Аллах, понеже ние традиционно я свързваме с една масова съвременна религия и имаме много негативно отношение към нея. Ала справедливо ли е това?

Произходът на политическата коректност

– Другарю, вашето изявление е фактологически некоректно. – Да, така е. Но то е политически коректно. Понятието „политическа коректност“ започна … More

„Консервативните“ нагласи на българите днес

Тъй като днес ще прочетете на много места колко консервативен бил българинът, искам да ви кажа, да не се радвате, ако сте консерватор и да не се потискате, ако сте прогресист, защото това просто не е така. И ще опитам да обясня защо.

Защо арабите губят войни?

Един исторически анализ на Норвел де Аткин, полковник от армията на САЩ, обучавал десетилетия наред арабски военни.

Жената, създала първата частна Консерватория в САЩ

Това е Джанет Търбър. Богата жена, която е направила страшно много за развитието на културата на новата страна САЩ, а и на целия свят.

Към края на 19 век САЩ доста изостава в културната сфера от Европа, която има огромни традиции, сравнена с този нов свят. За да се навакса с това, госпожата решава да отвори Консерватория. Национална консерватория по музика в Ню Йорк. Частна, със своите собствени пари.

Постмодернизмът е надгробният камък на красотата

Модернизмът става изключително популярен особено след кървавата вакханалия на Първата световна война, която оставя екзистенциален белег върху лицето на Европа. Навсякъде в изкуството, литературата, музиката, театъра – модернизмът е покорил сърцата на публиката и масово се установява като статуквото. И разбира се, винаги когато нещо се установи като статукво, то поражда и опозиция.

Изниква още по-ново, още по-авангардно мислене и светоусещане спрямо въпроса за създаване на изкуство. Създава се бунт срещу бунтът.

Бизнесът и паркът – гледната точна на работещ баща

Преди няколко дни реших да изгубя 20 минути и да прочета една статия – типичен представител на жанра „репортаж по фейсбук-статус“. Самата статия смятам за пълна глупост по същество, но мисля че е интересна ако я разгледаме като неволно направена илюстрация на един по-общ проблем. Това е проблемът на недонаучените уроци за живота в свободно общество и за съпътстващите свободата отговорности и взаимен контрол.

Преди повече от година за пръв път посетих Бизнес парка – идвах на интервю за работа. Понеже не знаех колко време ще ми отнеме да стигна дотам, се оказах на място доста по-рано и в резултат имах около половин час за разходка докато стане време да отида на интервюто. Още от влизането – бизнеспаркът има бариери на улиците, от които може да се влезе с кола – останах с усещането че все едно влизам в суверенна територия на чужда държава.

Хубави и лоши предмети от руския бит

Има няколко изделия, сътворени незнайно как от руския селски гений, смазан от крепостничество и непосилен труд, които смайват с красота и изящество, изумяват как са създадени и те карат да искаш да ги имаш. Има и неща, които са старомодни, грозни и непрактични. И едните и другите „изделия“ са плод на „умом Россия не понят“, разказва Симона Богданова.

„Сурва“ в Перник като културен обединител на българската нация

Наскоро се проведе Международния фестивал Сурва в Перник. Тази традиция, започнала през 1966 г. като събиране само на местните шопи днес вече е едно установено международно събитие, като на фестивала идват групи от всякакви държави. През 2017 г. гостите са били от Аруба, Македония, Италия, Хърватия, Сърбия, Словения и Гърция.

Идеята на празника е да се представят древните езически ергенски обредности на сурвакари и кукери, които са част от българската фолклорна традиция и са били успешно християнизирани. Идеята, както на редица други празници е да бъдат изгонени злите духове, като бъдат уплашени хората със страшни облекла.

В последните години обаче се забелязва и нещо друго – освен за етнически българи, ритуалът привлича и редица други посетители, които явно се забавляват и са започнали да споделят тази част от българското културно наследство.