Руски бежанец от Червения терор: Моето пристигане в България и първите ми впечатления от нея

Владимир Николаевич Рененкампф е представител на виден аристократичен род, част от т.нар. „балтийски немци“, населявали Руската империя след 17 век. Към фамилията принадлежат десетки представители на военния и научен елит на империята през 19 и началото на 20 век.

„Ако имахме такъв поет като Димчо Дебелянов, ние никога не бихме го пратили в месомелачката на смъртта, а бихме го пазили като най-ценния диамант в короната на световната съкровищница“

След смъртта на поета на 2 октомври 1916 г., Обединеното военно командване на силите на Съглашението изпраща до българското военно командване следната нота:

Годишнина от войната с Румъния от 1916 г.

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и така започва войната за освобождението на Добруджа. След Македония, освободена от българската армия през 1915 г. идва и нейния ред. Войната в Добруджа, чието начало е поставено на 1 септември 1916 г. е фактически втората фаза от войната за национално обединение, която е започнала България в рамките на световния конфликт през 1915 г.

Добруджа, която е “люлката на българската държава“ през Средновековието още от времето на кан Аспарух, е поредното късче българска земя, откъснато насила от родината от враговете ни. Това е стара българска земя, чиито коренни български жители са били жертва на терор с мащаби на геноцид, дело на румънската държава, армия и полиция, не по-малко чудовищен от извършения над сънародниците ни в Македония от сърби и гърци по същото време.

„Незнайният войн“ от Враца майор Савов отблъсква руснаците в Добруджа през 1916 г.

Част от историята, която умишлено пропускаме, защото не е патриотична.

На 23 ноември 1916 г. български военни части спират нашествието на руската армия в Добруджа край могилата Бериш тепе. Командирът на 33 пехотен Врачански полк майор Савов завинаги остава в добруджанската земя. Но той няма паметник, защото не е патриотично.

Паметните плочи на Първи и Шести пехотен полк в София

Паметните плочи на Първи пехотен Софийски (т.нар Шопски или Железен полк) и Шести пехотен Търновски полк, изградени през 1934-1936 г. Паметните плочи са били премахнати през 80-те години, за да бъде изграден парка около Националния дворец на културата, а на тяхно място е издигнат паметникът „1300 години България“. Въпросът е защо на площада на всяко българско село и град има паметник на загиналите във войните жители, а в столицата на България този паметник е премахнат?

Българи от старо време 6: Димитър Бакалов, един от строителите на съвременна България

Инж. Димитър Илиев Бакалов е буквално и преносно един от строителите на съвременна България. Тук ще ви разкажем неговата история на честен човек, който през целия си живот е градил, въпреки тежките и размирни времена, в които му е било отредено да живее.

Пътуване във времето.

София – пътуване във времето с Джон Рийд и Lost Bulgaria

People of Sofia, Sofia in Details и още много други известни и неизвестни фотографи направиха София горда в последните години … More

Ньойският договор и Удроу Уилсън – един неочакван приятел на България в преговорите

Томас Удроу Уилсън е 28-ят президент на САЩ, благодарение на когото българската държава е била запазена от разделяне на три части и унищожаване. Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния – каквато идея е била първоначално лансирана в Ньой.

За румънските деяния в Добруджа 1916 г.

България и Румъния имат дълга съседска история и често сме били изправяни пред сходни предизвикателства, проблеми и конфликти. Днес двете страни са приятелски, съюзници в НАТО и Европейския съюз, границите между двете страни все повече ще отслабват и хора от двете страни на Дунав пътуват, търгуват, женят се и живеят живота си без взаимна омраза. Така и трябва да е.

Нека обаче историята на взаимоотношенията не се забравя, и грешките и насилията от миналото да бъдат познавани именно, за да не се повтарят днес. Затова днес ще публикуваме статията на историка Александър Мирков.

Пленените руски войници, воювали срещу България през 1916 г.

През есента на 1916 г. в Добруджа българската армия пленява голям брой руски войници. Години наред нашите псевдо-историци укриват или избягват да говорят за тази голяма военна победа на България, когато само за три месеца българска войска се разправя безапелационно срещу нахлулата руска и румънска армия, подкрепени и от сръбски части.