Време за четене: 2 минути Професорът без съмнение има пиперлив език. Дали това е непременно минус за един човек в академичния свят – не мога да кажа. Не мога да кажа и дали са ни необходими задължително наблюдателни и аналитични професори. Може би – но само ако искаме да възпитаваме прями и мислещи студенти. Обаче политическите и идеологически уволнения в следствие от тези две качества, надявам се, безпокоят всеки нормален човек.

Време за четене: < 1 минута Знаете ли, няма такова нещо като „културен марксизъм“ в България. Не ни застрашава никакъв прогресивизъм от Запад и консерваторите се занимаваме с несъществуващи проблеми.

Време за четене: 3 минути Преобладаващата част от колегите, да не говорим за ръководствата на медиите, в които работят, я разбират по друг начин. По ленински.

Време за четене: 2 минути Икономическата криза, чийто повод е пандемията на китайския коронавирус COVID-19, настъпва. Отляво и отдясно се чуват буквално всякакви идеи какво да се направи, като едно от предложенията в редица страни е за еднократно или краткосрочно раздаване на пари на гражданите. Няколко факта и размишления за тази идея за временен или постоянен Безусловен базов доход, което явно ще се опитат да ни набутат в настоящата криза в светлината на историята.

Време за четене: 4 минути Фактът, че преди броени минути фейсбук профилът ми бе блокиран за пореден път не е трагедия, а статистика – съвсем по сталински. Няма никаква трагедия в това една онлайн платформа да се опитва да прилага определен етикет за поведение спрямо своите потербители.

Трагедия обаче все пак има в един друг план – плурализмът е все пак сред основните ценности на либералната демокрация, в която претендираме да живеем.

Време за четене: 8 минути Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ Филип Карл Салцман за Sovereign Nations.

Време за четене: 2 минути Фейсбук изтри четири страници, свързани с журналиста Мартин Карбовски и работата му. Подминах новината с апатия, работата е ясна – Фейсбук рови в античната история на профила, намира думички като „педераст“, „мангал“ и „патриархат“, накрая прерязва виртуалния език с дигиталната ножица и започваш удобно да мълчиш.

Време за четене: 4 минути Децата с черни очи са американска градска легенда от интернет епохата в средата на 90-те години, като подобни истории се разпространяват из сайтове за паранормални явления и случки. Те са описвани като деца на години между 6 и 16, с бледа кожа и чисто черни очи и са „забелязвани“ да се опитват да вземат коли на автостоп или са „срещани“ на вратите на домовете на хора.

Време за четене: 5 минути На 11 ноември много граждани излязоха на масов протест в центъра на София, за да защитят свободата на вероизповеданията. Тяхната кауза е повече от справедлива и нашето общество е длъжно да ги чуе, за да имаме добри резултати. Поводът бяха предложените промени в Закона за вероизповеданията, които целят спирането на разпространението на радикални религиозни течения чрез ограничаване на финансирането от чужбина.

Време за четене: 3 минути Нека да изясня нещо – това не е работата на мечтите ви. Но както съм споменавала преди – суровите уроци са пътят към ценните моменти. А ето я и моята колцентърска история.

Време за четене: 16 минути Понятието „политическа коректност“ започна да се използва от комунистите през 30-те години на миналия век като полухумористично напомняне, че интересът на партията трябва да се третира като реалност, която е по-важна от самата реалност.

Време за четене: < 1 минута Сайтът „Война и мир“ продължава да подкрепя свободата на словото в нейната единствено възможна неограничена форма.

Както и досега, почувствалите се засегнати от публикации в нашия сайт могат да поискат извинение, а ако не са удовлетворени – да потърсят правата си по съответния законов ред.

Време за четене: 5 минути Преди четири години по един съмнителен начин, 400 британски депутати гласуваха за предефиниране на брака в Обединеното кралство. Тогава министър-председателят Дейвид Камерън заяви, че въпреки, че този въпрос не е засегнат в предизборната програма на Консервативната партия, ще бъде премиерът, който е решил съдбата на брака. Сега е ред на Австралия да решава. За разлика от Британия има една ключова разлика – хората ще бъдат попитани.